Как с любов и уважение да наложим на детето граници.
Насилието над деца нанася тежки последици за цял живот. Съвременните родители се стремят да научат ефективни, но ненасилствени начини да възпитават децата си.
Как да възпитаваме детето без шамари?
Ако този въпрос ви занимава - включете се в група за родители, в която в приятна атмосфера ща научите и оттренирате техники за ненасилствено възпитание на деца.
Повече за програмата
Програмата „Без шамар: как с любов и уважение да наложим на детето си граници” е разработена от Фондация „Ничии деца” – Полша в рамките на проект „Дом без насилие”, който е реализиран съвместно от Институт по социални дейности и практики - България, Фондация „Ничии деца” – Полша, Център Дардедзе- Латвия, с финансовата подкрепа на Европейската комисия.
Програмата е адаптирана на български език и от 2013г. се прилага за родители на деца в детски градини в градовете София, Шумен и Видин, с водещи обучители - експерти на Институт по социални дейности и практики.
Обучителната програмата е насочена към родители на деца на възраст между 0 и 6 години.
Основната цел е да се повиши информираността на родителите за дългосрочните последици от телесното наказание и друго грубо поведение в домашна среда, както и да се повиши осведомеността на родителите за позитивни методи на възпитание и отношение на добро третиране към децата.
Подцелите, които се поставят по време на реализиране на занятията по програмата към родителите, са:
- Да разберат и получат яснота за своите чувства, мисли, вярвания, убеждения и потребности;
- Да могат по - добре да разпознаят мотивите за своето поведение;
- Да придобият умения за разпознаване и контролиране на собствените си емоции;
- Да разширят и усъвършенстват собствените си умения, които да помогнат да възпитават децата си без насилие;
- Да се запознаят и да могат да упражняват по-благоприятни за детето модели на поведение.
Семинарите по програмата се провеждат в групов формат, като се препоръчва броят на участниците да не е по - малък от 8 и по- голям от 14 души, което ще позволи активното им участие. Като методи на работа в груповия процес се използват презентации, мозъчна атака (брейнсторминг), упражнения по двойки, ролеви игри, дискусия, споделяне на личен опит, домашни задачи и др. Водещите са професионалисти, които имат опит в работа с родителски групи и познания в такива области като: детско развитие, възпитателни методи, основани на поставяне на граници, разпознаване и разбиране на чувствата, изразяване и справяне с чувства, активно слушане, образоване на детето, знание, че всяка постъпка има своите последствия, стимулиране на позитивно поведение.
Философията на програмата е насочена към по-осъзнато и отговорно родителство, при което възпитанието се постига без шамар и други уронващи достойнството на детето методи. В този смисъл участниците се очаква да претърпят промяна в отношенията със своите деца. Промените могат да са в посока на: повишена чувствителност към онова, което чувстват и мислят в трудни с детето ситуации, как да се справят със собствената си безпомощност, по-добро разбиране на преживяванията на детето, когато е наказано, използване на алтернативни по-щадящи възпитателни методи. Промените зависят изцяло от ангажираността на родителите, тяхната себерефлексия и активност по време на занятията.
Съдържание, теми, часове
Обучението е разпределено в три тематични блока и занятията по програмата се провеждат с продължителност 12 часа, разделени на 6 двучасови сесии, в които са включени и 10-минутни почивки. Срещите се провеждат ежеседмично.
Блок 1
„Не” на шамарите-защо „не”? Търсейки отговор на така поставения основен въпрос, участниците могат да осмислят мотивите за използване на това възпитателно средство, както и да влязат в позицията на детето.
Първата среща с родителите е посветена на запознаване, представяне на водещия и програмата, представяне на участниците, споделяне на очакванията, приемане на правила. Още в тази първоначална среща, водещият проверява отношението на участниците към шамара като възпитателно средство и поставя задача всеки родител да посочи минимум пет фактора, които му помагат да се справи с възпитанието на детето си.
Темите, които се разглеждат в този блок са: Аз, детето ми и…шамара; Шамарът представлява ли насилие ? Защо родителите бият децата си? Ключовите въпроси, които се дискутират, са свързани с ролята на родителя: Какво дете искаш да възпитаваш? Какви методи използваш? Доколко тези методи са подходящи за постигане на целите? Какви постъпки будят у теб желание да удариш детето? Защо родителите удрят децата си? Водещият модерира и обобщава. Най – честите отговори на въпроса: Защо родителите бият децата си са, например: от безсилие; защото не мога по друг начин; защото и аз съм ял бой и съм станал човек; защото детето трябва да разбере, че това е лоша постъпка; защото аз съм родителя и мога да правя всичко с детето си. Водещият предлага информация за последиците при децата от насилието и представя правната рамка, която има отношение към забрана на физическото наказание. Изводите, които се налагат, са свързани с това, че шамарът е „черна педагогика” и показва на детето как в човешките отношения е допустимо да има насилие, чрез което се разрешават различни житейски порблеми, както и по-силният винаги е прав и физическата сила става ценност. Шамарът води до това, че детето не се научава да уважава родителите си, а само да се страхува от тях, влошава отношенията и доверието между родителите и децата, убеждава детето, че любимият му човек може да му причинява болка и го обърква като го поставя в позиция на двойна връзка.
Блок 2:
Чувства - участниците се занимават с широката палитра от чувства, които ги водят към това да губят контрол и прилагат шамарите като възпитателен метод. Участниците търсят начините да разпознават тези чувства в себе си и околните и да развиват умения да се справят с тях в трудни ситуации.
Темите, които разглеждат в този блок, са: Банка от чувства; Порочен кръг; Родителски емоции и още нещо….как да ги владеем ? Основната работна задача е насочена към разпознаване и назоваване на емоциите, които са в нас, да разпознаем мислите, които се появяват в главата ни, да контролираме поведението си чрез овладяване на чувствата и мислите, които автоматично ни връхлитат в дадена ситуация. Основният извод, който водещият прави е, че чувствата и мислите, породени от някакви събития, просто съществуват - ние ги преживяваме, единственото, което подлежи на контрол, е нашето поведение. На родителите се представя порочният кръг на гнева, т.е. когато родителите не се отнасят към децата си с разбиране и поощрение, децата се опитват да привлекат вниманието върху себе си с неприемливо ”лошо” поведение. Тогава родители отговарят с агресивно поведение - повишаване на тон, шамар, с надеждата да научат детето да не прави така. На практиктика обаче се получава друго - негативното поведение на детето се задълбочава и ескалира. Най- съществената работа в този блок е да се представят начини, които могат да помогнат на родителите да овладяват негативните си чувства, например: дишане дълбоко, стискане на юмруците, броене на ум от 10 до 0, да се назове на глас чувството, което родителят изпитва, да си помисли за нещо хубаво и приятно, да излезе от стаята и да се успокои, да даде време на детето за размисъл и др.
Блок 3:
Вместо шамар. Участниците търсят и тренират поведение, различно от това да се раздават шамари, поведение, което насърчава детето към сътрудничество и го учи, че всяка негова постъпка и държание носи последици. Темите, които се разглеждат в този блок, са: Знам, че ще се справиш; Наказание и понасяне на последствията. Основната идея е да се въведе алтернативно позитивно поведение вместо шамара като отворената комуникация, назоваване на проблема без оценка и показване на детето как да го коригира, обяснение на детето за последиците от неговото поведение, писане на писмо до детето, посланието АЗ, което се състои от три елемента:
Аз...чувство, Когато ти...конкретно поведение, Защото…посочване на последиците за родителя и причините за преживяното чувство, например: Ядосвам се, когато ходиш без пантофи, защото след това чорапите ти се захабяват и аз не мога да ги изпера. Важна тема, на която се отделя внимание и време, е разликата между наказания и последици. Ако детето се държи неприемливо, то трябва да усети последиците от това свое поведение. Разликата между „понасяне на наказание” и „поемане на отговорност” е в това, че отговорността учи, а наказанието само наранява. Както Фабер Маслиш казва: „Проблемът с налагането на наказания е в това, че те не дават резултат, тъй като предизвикват душевни травми и вместо да се замисли върху постъпките си и върху начина, по който да се коригира, детето мисли само и единствено за ответна реакция и отмъщение. С други думи казано, наказвайки детето, ние го лишаваме от много съществени вътрешни процеси, които му онагледяват лошото поведение”
Завършване на обучителната програма. Водещият благодари за усилията на участниците и всеки участник е помолен да сподели с какво си тръгва, от кои възпитателни методи би се отказал и какви нови би приложил в отношението с детето си.
Оригиналното клипче към програмата може да видите като последвате линка.
Безплатни материали
Проведени обучения
Проведени консултации
Проведени супервизии