Настоящият доклад е разработен по заявка на ИСДП във връзка с осъществяване на анализ и оценка на пилотен модел за интегрирана оценка и междуинституционално взаимодействие за защита на интересите на деца, жертви на насилие и престъпления. Моделът се пилотира в община Видин, като услугите се предоставят в КСУДС – Видин.

Организацията планира този оценка, за да се направи преглед и преценка на постиженията и промените, както и анализ на отделните компоненти на модела с оглед препоръки за бъдещо прилагане и повишаване на ефективността му.

Моделът за интегрирана оценка и междуинституционално взаимодeйствие се разработва в рамките на проект „Чуй детето – става ли правосъдието приятелско към детето“, № JUST/2013/JPEN/AG/4601, чиято цел е подобряване ситуацията на децата жертви или свидетели на насилие, участници в правни процедури, чрез въвеждането на интегриран подход към детето, основан на индивидуална оценка на неговите специфични нужди.

Постигането на тази цел е свързано с приетата на 25 октомври 2012 от Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз Директива 2012/29/ЕС[1] за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Държавите членки гарантират въвеждането в сила на законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата до 16 ноември 2015 г. Чл. 22 от директивата предвижда изготвянето на Индивидуална оценка на жертвите с цел установяване на специфичните им нужди от защита[2].” За целите на директивата „за децата жертви се счита, че имат специфични нужди от защита поради уязвимостта им към повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение”.[3]

Реализирането на целите на проекта се базира на опита на организацията в изпълнението на редица дейности и инициативи, както и предходни проекти, насочени към разработване на услуги за подкрепа на деца, жертви на престъпления и насилие. Моделът цели въвеждане на интегриран подход на междуинституционално взаимодействие, който е центриран около най-добрия интерес на детето и е базиран на индивидуална оценка на потребностите на детето, пострадало от насилие и престъпление. Моделът отговаря на изискванията на Директива 2012/29/ЕС и е разработен в рамките на пилотен проект.

Като по-конкретна цел моделът се стреми да отговори на изискванията на чл. 22 от Директивата, което касае ангажимент на държавата да гарантира, че жертвите на престъпления ще получат навременна и индивидуална оценка, така че да се определят специфичните им нужди от защита и специални мерки.