През 2010 г. всяко 3-то дете в България е станало жертва на физическо насилие, а всяко 8-мо – на сексуално.
Данните, предоставени от  ДАЗД, показват, че общият брой случаи на насилие над деца, по които са работили
социалните работници от отдел “Закрила на детето” в страната през миналата година, е 2155. 

Въпреки разпространеното мнението на мнозина, че сексуалното насилие е дело на непознати,  в повечето случаи извършителите на сексуалната злоупотреба с деца са хора, добре познати на детето – например роднини или приятели на семейството.

Научаването за злоупотребата с детето обикновено предизвиква у нас емоции като съчувствие, загриженост, желание да окажем помощ. Също така може да изпитаме гняв, безсилие и страх. Още по-тежки емоции изпитваме, когато мислим за извършителите. Породените чувства на отвращение, бяс, отблъскване могат да ни накарат естествено да отбягваме мислите за тези хора и да не искаме да знаем начина, по който те действат.

Всъщност би трябвало да знаем колкото се може повече за извършителите на сексуалната злоупотреба, за да можем ефикасно да предпазваме  децата. За да осигурим безопасност на децата, трябва да знаем как да ги информираме за опасностите и какви ситуации 
и поведение на децата трябва да ни тревожат.