Изборът на изследователска цел – изследване на факторите, благоприятстващи проявата на резилианс -  вече подсказва нагласата ни да обръщаме внимание по-скоро на онова в средата и в човека, подпомагащо устойчивостта, а не на уязвимостта и критичната ситуация. Човека не свеждаме до съвкупност от проблеми, а го опознаваме като определено човешко същество, живеещо в определена среда. Тъй като стъпваме на материали, подготвени и предоставени ни от специалисти от сферата на социалните услуги, работещи с тежки случаи на клиенти на центрове за подкрепа в общността, ще ни бъде много трудно да държим фокус върху силата да прораснеш-през, върху куража да се възстановиш. Ясно е, че поради спецификата на социалната работа, специалистите са увлечени да говорният за хората, фокусирани върху проблемната ситуация и факторите, довели ги до специалиста, а също така за стратегии за наложителна, спешна интервенция. В този смисъл изследването ни дава възможност не само да проследим истории на резилианс, а и да отбележим необходимостта от постоянна подкрепа за специалистите от помагащите професии към развиването на уменията им като наставници на резилианс и самочувствието им на такива.

Позицията ни на изследователи ни позволява да организираме предоставената от колегите информация, съобразявайки я с фокуса на изследването. Изводите и препоръките се отнасят специфично за българския контекст са основа за пилотиране на нови практики. Настоящото ще допълни текстовете-ресурси за работа с резилианс и ще помогне на организации в България, обучаващи в подход резилианс. 

 Изследването се проведе в рамките на проекта на Институт по социални дейности и практики - Резилианс без граници, финансиран от Фондация Оук – Швейцария. Описанието и анализа на случаи на хора, преживели резилианс е  част от отговорностите на организацията към оценка на практическото приложение на подхода, и отговаря на препоръките на международните оценители за включване на всички участници в проекта във всичките му фази.