СТАНОВИЩЕ  

НА СДРУЖЕНИЕ ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ 

Относно: практиката на системата за закрила на детето във връзка с промените в Семейния кодекс от 2009 г., касаещи Глава осма „Осиновяване", която поставя в риск правата на детето.

Екипът на сдружение Институт по социални дейности и практики изразява своето безпокойство за начина, по който се прилагат измененията в Семейния кодекс, насочени към по-добра защита на правата на децата и преди всичко на правото им на живот в семейна среда. По наши наблюдения основата дейност на ОЗД се изразява  в писмено информиране на родителите на децата, настанени в институция за промените в Семейния кодекс /чл. 93, ал.1 и ал.2/[1] относно възможното им осиновяване. Смятаме, че по този начин не се постига тяхното мотивиране за промяна в ситуацията  на децата и за възможност за реинтегриране, какъвто е смисълът на измененията. От друга страна вписването на децата в Регистъра за осиновяване не решава житейската ситуация на по-голямата част от тях. В действителност голяма част от децата, и след вписването им в Регистъра до навършване на пълнолетие  ще останат в институция. Становището на сдружение ИСДП е, че в най-добър интерес на детето е то да бъде отглеждано в семейство. Считаме, че едновременно с информирането на семействата за последиците  е необходимо  да стартира и интензивна работа за подкрепа на  родното семейството чрез мобилизиране на всички социални ресурси като социално подпомагане, социални услуги, мерки за заетост и други. Само по този начин ще има сигурност, че е в най-добър интерес на детето да бъде предоставено за осиновяване, независимо от съгласието на родителите му.    С оглед гарантиране на правата на детето и защита на най-добрия интерес на детето бихме искали да дадем следните предложения.:

• Социалната работа със семействата да стартира в момента на настаняване на детето в институция, като в рамките на плана за действие се разработва интензивен план за подкрепа на семейството през периода от шест месеца. За реализиране на този интензивен план да бъдат привлечени доставчиците на социални услуги, НПО и другите партньори от централната и местна власт.
• По отношение на настанените в алтерантивна грижа (специализирани институции, ЦНСТ, приемна грижа, близки и роднини,) социалната работа със семейството да стартира едновременно с информирането му за последиците от измененията в семейния кодекс.
• Да се окаже подкрепа на семействата чрез насочване към подходящи мерки и услуги, съобразно нуждите към: Социално подпомагане, Социална закрила, Доставчици на социални услуги.

[1] Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.